Въпроси и отговори по категории




1. Предложение за мерки за борба и превенция на недекларираната заетост

Описание: Работник работещ в сравнително мална фирма в региона сподели ,че заплатата която получава официално и е осигурен на нея е наполовина от реалната. Другата половина се получава в брой. Работника е притеснен от това че , му е необходим доход за пенсиониране . Когато споделя това с работодателя си той му заявява че, ако иска по големи осигуровки те ще бъдат взети от заплатата му. Отговор: При недекларираната заетост е много голям и рискът от неизплащане на обещаното възнаграждение в пълен размер. Тъй като в повечето случаи отношенията почиват на устни договорки, наетото лице няма начин да докаже каква сума му е била обещана за извършването на работата. Така е възможно, наето лице да остане излъгано и да не може да потърси правата си. От една страна, наеманите лица трябва по-добре да познават трудовото и осигурителното законодателство, и когато това не е така, това им пречи да различат кога попадат в капаните на „сивите“ практики, които ги поставят в категорията на недекларираната заетост. Това обяснява, например, високия процент на работници, които се съгласяват да работят на договор с фиктивни клаузи и доплащане на необлагаема сума в брой. Работниците, наемани по този начин, нарушават трудовото и осигурителното законодателство, но те не са наясно с това. Според тях, след като имат трудов договор в работодателя, те са изрядни пред закона. В тази връзка ви препоръчваме на лицето да се обърне към съответната дирекция на Главна инспекция по труда.

Описание: Едно лице работи във фирма на трудов договор от три години. Поради намален обем на работа и съкращение на персонал е принудено да работи допълнително, дори и в събота без да му се плаща извънреден труд. Работодателят и казва ако не му харесват условията - да напусне. Как трябва да постъпи. Отговор: Това е форма на недекларирана заетост, при коята е налице извънреден труд, който не се заплаща. В този случай лицето най-добре да се обърне към областната дирекция на ИА Главна инспекция по труда. форма на недекларирана заетост е полагане на извънреден труд (труд над уговореното с трудовия договор работно време) без заплащане: това също е класическа форма на недекларирана заетост. Тя се реализира най-вече при случаите, когато наетите лица са сключили договор за непълно работно време (например, два, четири или шест часа), но работят по осем или повече часа. Всяка минута отработено време в повече от официално договореното се отнася към категорията извънреден труд, и тъй като, в повечето случаи този труд не се заплаща, на практика се оказва, че наетото лице е реализирало дейност, която не се декларира пред държавните органи. Извънреден труд без заплащане може да възникне и в случаите, когато лицата имат договори за пълно работно време от осем часа, като отново става дума за положен допълнителен труд, който не се заплаща. Така, че особеност на тази форма на недекларирана заетост е това, че тя може да възникне на базата на напълно коректни и легитимни трудови правоотношения. Поради това тази форма на недекларирана заетост трудно се осъзнава от наетите лица, докато работодателите в повечето случаи са напълно наясно, че извършват нарушение.

Въпрос: Налице ли е недекларирана заетост, ако Ви осигуряват на минимална работна заплата, но реалното Ви възнаграждение е по-високо. Да, това е една от най-често срещаните форми на недекларирана заетост, която още е позната като работата на трудов договор с фиктивни клаузи и допълнително плащане на необлагаема сума в брой. Тази форма на недекларирана заетост също има дълга предистория, но при нея проблемът е, че вместо да бъде намалявана, тя продължава да печели нови територии. Традиционно работата с този тип договор се прилага в браншове, в които има силен недостиг на специалисти и общо на персонал. Поради дефицита на определени професии, лицата, които притежават този тип квалификационни характеристики, проявяват претенции за по-високо нетно възнаграждение. Обикновено работодателят се ръководи от средната работна заплата в бранша, но и от производителността на труда и финансовите показатели на предприятието. За да запази даден специалист, работодателят може да склони да го назначи с договор за по-малка сума, на която да го осигурява, но освен това да му доплаща необлагаема сума в брой. В този случай са налице нарушения както на трудовото, така и на осигурителното и данъчното законодателство и не на последно място тези деяния са престъпления съгласно чл. 255а и 255б от НК. Въпреки това, направените анализи в последно време показват, че една немалка част от наеманите лица избират да работят именно по този начин, а мотивите им са съвсем тривиални - те са в легитимни отношения с работодателя, осигуряват ги за всички осигурителни рискови и в същото време получават по-високо нетно възнаграждение. Факт е, че има работодатели, които толерират тази форма на наемане на лица и това навежда на мисълта, че и работодателят има икономически интерес в описания случай. Всичко това силно затруднява ограничаването на практиката за работа с фиктивни договори.

2. Трудови отношения

Въпрос: Какво влияние оказва недекларираният труд върху работниците? Работниците са много потърпевши от включването си в недекларирана заетост, тъй като това може да доведе до редица проблеми при упражняване на други права в последствие като: • Изплащане на по-ниски обезщетения при болест, временна нетрудоспособност, майчинство и безработица: ако едно лице избере да работи без договор, то ще получава определени доходи, но ще бъде напълно незащитено от гледна точка на възникване на неблагоприятни за него обстоятелства, като болест, временна неработоспособност, майчинство или безработица; • По-труден достъп до кредити: работата на договор с фиктивни клаузи може да изглежда по-примамлива в краткосрочен план, но ако лицето, работещо по този начин, пожелае да вземе кредит, ще установи, че има ниска кредитна способност и може да кандидатства за ограничена сума за отпускане на кредит. Още по-трудно би било за лице, работещо изцяло без договор, тъй като, то, изобщо не може да докаже пред банковите институции финансова стабилност, и ще бъде отхвърлено като потенциален кредитен получател. Впрочем, някои банки отпускат кредити само на лица, работещи по трудови договори, и не признават доходите, придобити чрез работа на граждански договори. Това показва, че капанът на недекларираната заетост е по-голям и с много повече измерения, отколкото хората си представят; • Риск от загуба на работата: работата без договор крие множество рискове, включително работодателят да реши, че повече няма нужда от този работник. В случай като този, работникът не може да търси правата си, защото реално погледнато той не може да докаже, че е имал трудови правоотношения с този работодател; • Несигурност дали ще бъде изплатено обещаното възнаграждение в пълен размер: при недекларираната заетост е много голям и рискът от неизплащане на обещаното възнаграждение в пълен размер. Тъй като в повечето случаи отношенията почиват на устни договорки, наетото лице няма начин да докаже каква сума му е била обещана за извършването на работата. Така е възможно, наето лице да остане излъгано и да не може да потърси правата си; • Несигурност дали изобщо ще бъде изплатено обещаното възнаграждение за труда: в някои браншове съществува риск при работа без договор изобщо да не бъде изплатено обещаното възнаграждение. Наетото лице може да извърши работата, но да не получи заплащане. Ако договорката е устна, без договор, лицето няма как да поиска да му бъде направено плащането. Не може да се оплаче и на компетентните органи, защото ще стане ясно, че е работило без договор. Затова, случаи като този потъват и остават за сметка на този, който е приел риска да работи без договор; • Риск от полагане на извънреден труд без заплащане: друга пряка вреда от недекларираната заетост е рискът да бъде извършен извънреден труд, който да остане незаплатен; • Риск от получаване след време на по-ниски пенсии: в дългосрочен план, наетото лице търпи също така големи вреди, тъй като когато настъпи моментът за пенсиониране, ще му бъде изчислен по-нисък размер пенсия.

Въпрос: Здравейте, бих желала да се обуча в системата, но срещам известни затруднения. Системата не допуска обучение без регистрация, а такава не се вижда от къде може да се направи. Опитах се да се обуча като гост в сайта, но отново се оказва невъзможно. Друго нещо, което ми прави впечатление е, че минавайки на всяка следваща страница сайта минава на английската версия. Здравейте, системата вече работи изцяло, можете да се възползвате от дистанционните обучения.

3. Осигурителни отношения

Описание: Какви са осигурителните ми права? Отговор: Съгласно българското законодателство полагането на труд е основополагащо за ДОО. Упражняването на съответната трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от ДОО социални рискове. Основните групи рискове са: • Общо заболяване и майчинство: за общо заболяване, водещо до временна неработоспособност и временно намалена работоспособност и за майчинство; • Пенсии или Пенсии за лицата по чл. 69 за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт; • Трудова злополука и професионална болест: за трудова злополука и професионална болест, което включва: инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност поради трудова злополука и професионална болест; • Безработица: за безработица.

4. Видове заетост

5. Нови форми на заетост

Описание: Моля за информация за една от новите форми на заетост. Аз съм фрилансър и до този момент не съм добре запозната с моите права. Никъде в платформите, с които работя няма такива изисквания. Отговор: Европейската комисия предложи приемането на Директива за регулация на тези отношения, така наречената работа чрез платформи. Предстои приемане на необходимото законодателство и съответно транспонирането му в отделните държави членки. Основните права, върху които стъпва предложената правна рамка са редица други европейски актове. Хартата на основните права на Европейския съюз защитава широк спектър от права в контекста на заетостта. Тя включва правото на работниците на справедливи и добри условия на труд (член 31) и на информация и консултация в рамките на предприятието (член 27) , както и правото на защита на личните данни (член 8) и свободата на извършване на стопанска дейност (член 16). Предложената директива насърчава правата, съдържащи се в Хартата в работния контекст на платформата, като се занимава с неправилно класифициране на статуса на заетостта и като предлага специфични разпоредби относно използването на автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения в работата на платформата. Тя също така засилва правата на информация и консултации на работниците в платформата и техните представители относно решения, които е вероятно да доведат до въвеждане или съществени промени в използването на автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения.

6. Мерки, механизми и инструменти за подобряване на трудово-правните отношения в предприятието

Описание: Бихме искали да разберем повече за възможностите за подобряване на управлението на човешките ресурси в предприятието, за да сме максимално коректни. Отговор: АИКБ в рамките на проект разработи специална Методология за превенция на недекларираната заетост, която предстои да бъде отпечатана. При интерес от ваша страна и предоставяне на име и адрес на предприятието ще ви я изпратим. Същата съдържа иначина на прилагане на различни инструменти на ниво предприятие според неговата големина. Методиката си поставя следните задачи: 1) Да запознае работодателите и другите заинтересовани страни с потенциалните възможности за прилагането на стратегии и конкретни инструменти за превенция на недекларираната заетост. 2) Да подсигури в методически план всяка описана стратегия или инструмент, като покаже ясно защо се прилага стратегията или инструментът и какво се цели с тях. 3) Да разкрие методическите правила и конкретни инструкции, които следва да се спазват за успешното приложение на съответната стратегия или инструмент. 4) Да предпази ползвателя от допускане на грешки, като го снабди с методически съвети какво не бива да се прави, за да не се постигне обратен ефект от очаквания.

7. Сигнали за проява на недекларирана заетост

8. Други